ЗдравеКучетаТазобедрена и лакътна дисплазия при кучето

28.01.2021

Тазобедрената и лакътната дисплазии са заболявания, които засягат възможността на кучетата да се движат свободно.

Тазобедрената дисплазия е доста често срещано ставно заболяване. Тазобедрената става свързва задния крак с таза и се образува от главата на бедрената кост, която се помества в специална вдлъбнатина (ацетабулум) на тазовата кост. При нормална става бедрената глава се движи гладко в ацетабулума , пасват си добре ( като ключ и ключалка ), ямката плътно обхваща бедрената глава. Ставната капсула свързва двете кости.

Дисплазията е неправилно формиране на ставата при растящо куче. Дисплазията не е вродено заболяване, вродените заболявания се установяват веднага след раждане. Дисплазията е наследствено заболяване. Установява се в по-късен етап от развитието. Кучетата с дисплазия се раждат с нормални стави, но поради генетични и други фактори заболяването се развива в различна възраст, при което костите не се задържат плътно една до друга. Ставната капсула и връзката се преразтягат, което води до допълнителна нестабилност. В крайна сметка ставните повърхности на главата и ацетабулума губят контакт една с друга. Това отделяне се нарича сублуксация и предизвиква последващите остеоартритни промени, които водят до хронична болка, дискомфорт и нежелание за движение.

Боледуват кучета от всякаква възраст, пол и порода, но някои породи са смятат за предразположени, т.е. най-често засегнати. Това са : Немска овчарка, Лабрадор, Голдън ретривър, Ротвайлер, Нюфаундленд, Немски дог, Мастиф, Чау-чау, Английски булдог, Мопс.

Клиничните признаци на болестта могат да се проявят на различна възраст. При тежки случаи дори кучета на 4 – 5 мес. възраст могат да изпитват болка, куцота и дискомфорт. При доста от младите кучета с дисплазия не се забелязват болка и куцота, но в последствие на различна възраст се развива хронична куцота. Кучетата изпитват болка при лягане, ставане, изкачване и слизане по стълби. Могат да проявят раздразнителност, агресивност, депресия, нежелание за движение. Наблюдава се типична подскачаща, заешка походка. Често куцотата може да остане дълго време незабелязана от стопанина. Ето защо препоръчваме на стопаните, особено на тези, на които кученцата са от породите с повишен риск за дисплазия, извършване на ранен тест за дисплазия на около 4-5 мес. възраст . Тестът включва клинични проби и рентгенографско изследване.

Ранното откриване на заболяването е от изключителна важност и дава възможност за по-успешна консервативна терапия, както и за слабоинвазивно хирургично лечение с много добри резултати – симфизиодеза, която е възможна до 5 мес. възраст. Друга възможна хирургична намеса в млада възраст е триплетната остеотомия на таза, която се прави успешно до едногодишна възраст. Дартопластика и протезни подмени на ставите са оперативни техники,прилагането,на които не е свързано с възрастта.

Съществуват консервативни методи: подбор на физически упражнения – плуване, осигуряване на непързаляща се подова повърхност за отглеждане, контрол на телесното тегло, подходяща диета, контрол на бързия растеж.

Най-честата причина за куцота с предни крайници при кучетата е остеоартритът в резултат на лакътна дисплазия – неправилно формиране на лакътна става.

Това дегенеративно ставно заболяване се характеризира с болка, куцота, намалена подвижност и невъзможност ставата да функционира нормално.Понякога куцотата е трудно забележима за стопаните особено ако са засегнати и двата предни крака.

Диагностицирането на заболяването е изключително важно за собствениците и развъдчици на кучета.

Засегнатите животни предават заболяването на потомството,ето защо трябва да се кастрират.

Най-често предразположените породи са Ротвайлер, Голдън Ретривър, Бернско планинско куче и др.

Прогнозата при животни с навреме поставена диагноза е много по-добра от тези с вече развита остеоартроза. Правилната диагностика включва специфичен рентгенологичен преглед и клинични изследвания, понякога артроскопия. Препоръчваме да се направят на 6 месечна възраст, особено при предразположени кучета от едрите породи.

Предразполагащите фактори, както и консервативното и медикаментозно лечение са идентични с тези при тазобедрената дисплазия. Различават се оперативните техники.

Ще изброим някои предразполагащи фактори за появата на дисплазиите.

1.Гени

Дисплазията е полигенно заболяване, тоест много гени и комбинации от тях са отговорни за появата и степента на клиничните признаци. Унаследява се 50 на 50% от двамата родители. Ако кучето няма такива гени няма да развие дисплазия, независимо от останалите предразполагащи фактори.

2. Бърз растеж

Например ако куче на 6месеца вследствие на бързия растеж е с размера на зряло куче. Меките тъкани и ставите не могат да следват развитието на скелета. Храненето с високоенергийна храна ускорява развитието на болестта при кучетата,които са генетично предразположени.

3. Витамини и минерали

Не е необходимо да се дава калций на кучета като хранителна добавка, които се хранят пълноценно. Калция даден в излишни количества нарушава развитието на костите. В днешно време не се наблюдават кучета, които са развили рахит, почти не съществува такова заболяване. Всички кучета с изкривени стави и извити кости имат проблеми с растежа, а не рахит. Техния проблем не идва от липсата на калций, а най-често от това, че получават твърде много калций или растат прекалено бързо.

Витамините обикновенно не влияят на проблемните кости. Костите нарастват благодарение на пластини на растежа,които са хрущялни. Те нарастват много, много бавно – така е възможно всяка една пластина да се превърне от хрущял в кост постепенно. В случаи, че кучето получава излишен калций, той ускорява процеса на превръщане на хрущял в кост. Тогава костта нараства на широчина,не на дължина .Така се получава изкривяване. Отклоненията може да не са големи, но само 1-2 мм могат да окажат влияние на дисплазните стави.

4. Хлъзгав под.

Той натоварва ставите и костите.

5. Грешки в двигателния режим

Ограниченото пространство за движение (недостатъчно натоварване), както и твърде голямото физическото натоварване на подрастващото куче също трябва да се избягват.

Медикаментозната терапия цели контрол на болката и куцотата. Препоръчват се редица аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства.

Засегнатите животни предават заболяването на поколенията, дори засилвайки тежестта й. Ето защо, за да се изгради представа какво може да се очаква при развъждане на даден мъжки и женски екземпляр се препоръчва изследване.

Независимо от предприетото лечение всяко куче с лакътна или тазобедрена дисплазия трябва да се кастрира!

Не чакайте кучето Ви да започне да куца, за да го заведете на лекар! Тогава вече е късно, може да има тежки и необратими дегенеративни ставни изменения.

За лакътна дисплазия се смятат следните заболявания при кучето:

1. Фрагментиран короноидален израстък FCP

Най-честата форма на лакътна дисплазия при кучета, при която се отчупва костно-хрущялен фрагмент от улната,това е една от костите,участващи в изграждането на лакътна става.Останалата част от ставата може да е здрава или засегната от друго хрущялно увреждане.Диагнозата може да е доста трудна.

Основния момент в терапията е отстраняване на фрагмента. Прогнозата при кучета с малък, лесно отстраним фрагмент и неувреден хрущял е много добра – възвръщане на нормалната подвижност до 2 месеца. Прогнозата е по -неблагоприятна при голям фрагмент и синдром на медиалното износване,при което хрущяла от едната страна на ставата е напълно износен.

2. Синдром на медиалното износване MCD

Пациентите с такъв проблем изискват продължителна медикаментозна терапия за остеоартрит. Оперативното лечение включва сложни хирургични техники, включително ендопротезиране на ставата.

3. Остеохондроза дисеканс OCD

Касае се за ненормално развитие на ставния хрущял,което води до образуване на хрущялна лапичка. Пациентите често имат мускулна атрофия и трудно се изправят. Лечението се състои в отстраняване на лапичката, което дава възможност на подлежащата кост да зарастне чрез формиране на фиброзно-хрущялна тъкан, при което престава дразненето на срещуположния хрущял. Прогнозата може да бъде значително по-добра при остеотомия на раменната кост чрез приплъзване.

4.Несрастнал израстък на улната UAP

Касае се за човковидния израстък на улната. Нестабилния фрагмент допринася за нестабилността и възпалението в ставата.

5. Инконгруентност на лакътна става

Свързана е с асинхронен растеж на радиус и улна.

6.Непълно срастване на хумералния кондил IOHC

Рядко заболяване засягащо шпаньолите (кокер-, бретон-), при което двата кондила на раменната кост не успяват да сраснат. Крайният резултат е цепнатина в хумеруса, която може да прерасне в пълна фрактура. Терапията включва поставяне на винт в хумералните кондили и цепнатина за стабилизация и избягване на фрактурата.

Пловдив, ул. Жан Жорес 13
+447 516 311 876
Пн - Нд: 8.00 - 8.00

Copyright © 2020-2021 All rights reserved. Designed by GetSeo

× Как можем да Ви помогнем?